Хук Ритник В Кикбокс С Боксова Круша

Част на тялото: Гръб

Мускул: Друго

Оборудване: Тегло на тялото

Хук ритник в кикбокс (с боксова круша) е ударно упражнение по кикбокс, изградено около контролиран хук ритник към висяща круша. То тренира тайминга, баланса, контрола на таза и скоростта на крака, нужни за вдигане на коляното, завъртане на подбедрицата около целта, точното попадение и връщане в изходно положение без загуба на стойка. Крушата дава незабавна обратна връзка за дистанцията и качеството на удара, което прави упражнението полезно както като техническа тренировка, така и като кондиционно движение.

Настройката е важна, защото хук ритниците зависят от връзката между стойката, крушата и ритащия крак. Застанете странично към крушата на разстояние, което позволява на стъпалото ви да достигне целта без прекомерно навеждане или преследване на крушата. Дръжте ръцете високо, гърдите изправени и опорния крак готов да се завърти, така че тазът да може да се отвори и стоящото коляно да не се усуква под натоварване. Стабилната основа позволява на ритника да тръгне от таза, вместо да се сгъва в кръста.

По време на повторението мислете в три части: вдигане, дъга и бързо връщане. Първо повдигнете коляното, после завъртете подбедрицата около линията на крушата и накрая ударете с петата или задния ръб на петата, преди да върнете крака по същия път. Торсът трябва да остане стегнат и леко контролиран, не отпуснат и не изхвърлен назад. Най-добрите повторения са ясни и балансирани, като крушата се движи от чист удар, а не от замах на тялото.

Това движение е полезно при загрявка по кикбокс, в технически рунд или в кръгова тренировка, когато искате атлетична координация, подвижност в таза и контрол на един крак едновременно. То може също да покаже слаби места в баланса или контрола на ротацията, особено ако стойката е твърде тясна или опорният крак не се завърта достатъчно. Тъй като движението е бързо, качеството е по-важно от силата; по-малък, по-остър ритник обикновено учи на по-добра механика от безконтролен.

За начинаещи най-добрият вариант е бавен хук ритник с лек контакт и осъзнато връщане между повторенията. Започнете с удобна височина на крушата и контролиран обхват на движение, след което увеличавайте скоростта едва след като можете да поддържате стоящия крак стабилен и траекторията на ритника постоянна. Ако коляното, тазобедрената става или кръстът се усещат натоварени, скъсете дъгата и намалете удара, докато техниката остане чиста.

Инструкции

• Застанете странично към висящата круша, с вдигнати ръце и крака в разкрач, така че ритникът да може да достигне целта, без да се навеждате напред.
• Стъпете стабилно с опорния крак и го завъртете само толкова, колкото да позволи на таза да се отвори; дръжте стоящото коляно меко, не заключено.
• Вдигнете коляното на ритащия крак пред тялото, като държите петата прибрана и торса изправен.
• Стегнете средната част на тялото и започнете ритника от таза, а не като замахвате подбедрицата от отпуснато коляно.
• Прокарайте подбедрицата в дъга, подобна на кука, към крушата и се стремете да ударите целта с петата или задния ръб на петата.
• Оставете опорния крак и торса да останат балансирани по време на удара, а ръката, която не рита, да стои близо до лицето.
• Върнете крака по същата траектория обратно към позицията на вдигнато коляно, след което стъпете контролирано на пода.
• Възстановете стойката си, поемете въздух и повторете според планирания брой повторения или сменете страната, ако е предвидено.

Съвети и трикове

• Първо определете дистанцията до крушата; ако трябва да се хвърляте напред или да се сгъвате в кръста, за да я достигнете, сте твърде далеч.
• Завъртете опорния крак, докато коляното се вдига, за да може стоящият крак да не поема усукваща сила.
• Дръжте вдигнатото коляно стегнато преди удара; отпуснатото вдигане обикновено превръща ритника в неясен страничен замах.
• Мислете за петата като за следа, която обикаля крушата по кука, вместо да я бута право напред.
• Дръжте гръдния кош подреден над таза; прекомерното извиване в кръста обикновено означава, че се опитвате да компенсирате липса на обхват.
• Издишайте рязко при контакта, за да помогнете на торса да остане стегнат и на удара да бъде ясен.
• Стремете се към повторяеми точки на контакт по крушата, вместо да се опитвате да удряте по-силно всеки път.
• Ако крушата се люлее прекалено силно, намалете силата и изчистете пътя на връщане, преди да увеличите мощността.

Често задавани въпроси

Кои мускули тренира хук ритникът към крушата?

Основно тренира тазобедрените мускули, глутеусите, квадрицепсите, кора, косите коремни мускули и стабилизаторите на стоящия крак, които ви държат балансирани по време на удара.

Същото ли е като страничен ритник?

Не. При хук ритника коляното се вдига и подбедрицата обикаля около целта, докато страничният ритник се насочва по-пряко към крушата.

Къде трябва да удари стъпалото ми крушата?

Целете се да ударите с петата или със задния ръб на петата, в зависимост от стила ви на кикбокс и височината на крушата.

Защо се чувствам нестабилен, когато ритам?

Вероятно сте твърде далеч от крушата, не завъртате достатъчно опорния крак или навеждате торса вместо да държите таза подреден.

Могат ли начинаещи да се научат на това движение?

Да, но започнете с бавни ритници във въздуха или с много лек контакт с крушата, за да усвоите вдигането, дъгата и връщането без прибързване.

Коя е най-голямата техническа грешка, която трябва да избегна?

Не замахвайте ритника от отпуснато коляно и не се усуквайте рязко върху неподвижен опорен крак; и двете обикновено намаляват контрола и дразнят тазобедрената става или коляното.

Колко силно трябва да удрям боксова круша?

Започнете с лек до умерен контакт и се фокусирайте върху чист път на връщане. Силата трябва да идва след като техниката стане постоянна.

Как трябва да дишам при всяко повторение?

Поддържайте тихо вдишване по време на подготовката и издишвайте в момента на контакта, за да помогнете за стабилизиране на торса и тайминга.